ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА
Ал-Газали е роден в Иран през 1058 години. По произход той е персиец. Няколко години преподава в Багдат като професор във висшите учебни заведения. След това цели десет години живее в уединение в Сирия. След това пак се отдава на обществен живот, след което пак скъсва със светския живот и се отдава на предишната си самотност. Умира в родния си град в 1111 година. Писал е доста съчинения, най-главни от които са: "Опровержение на философията", "Стремежите на философите", "Освобождаване от заблужденията" и пр.
Той е чужд на така наречените догматични похвати. Неговата мисъл изобилства с поетични образи, алегорични тълкувания, тънки разсъждения много трудно предаващи се на опредения. Един друг арабски мислител казва за неговото учение следното: "...Ето характера на неговото учение. В по-голямата си част то се заключава в намеци, загадки, които могат да донесат познание само на онзи, който отначало дълго ги изследва със своя духовен взор, след това ги изслушва от него, или който е подготвен за това разбиране притежавайки високи дарования, комуто е достатъчно и най-малкото сказание."
Той разделя философията на различни категории, като казва, че природната част на философията изучаваща външния свят включва, според него, медицината, астрологията, физиогномията, тълкуването на сънищата, заклеванията, алхимията и чародейството, което търси посредством мисловно съчетание на небесните и земни явления, силата, творяща чудесата.
От горното е ясно, че той имал религиозно-мистична философия примесена с окултизъм.
Той приписва от Бога всемогъщество и разумност, живот и воля. Съществуването на тези Негови атрибути се потвърждава от наличието на ред и целесъобразност в света и в неговите отделни прояви.
Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение. То е един начин за съзерцание на Първата Причина и стремеж към сливане с нея.
Един арабски мислител казва следното за суфизма: "Суфизмът не е философска система той не е също религиозна секта. Това е един начин на живеене, един монашески орден. Суфизмът предполага, че Божествената истина се изявява на човека
непосредствено, когато иска да я постигне само, като се оттегли от света, откъснат от всички човешки страсти се обрича единствено на един съзерцателен живот. Понеже този начин на откровение е индивидуален, тъй като се отнася до неизразими и неопределени неща, никога от него не може да се извади една научна система.
Мнението на този автор не е напълно вярно, защото във всички откровения има нещо общо, има едно единство, защото описват една и съща реалност и по такъв начин откровенията могат да се подведат под един принцип и да се изведе една научна система. Защото самите откровения са резултат на една наука, която няма нищо построено от себе си в света.
Във философията на Ал-Газали арабският мистицизъм (суфизмът) намира подробно обосноваване и широко изложение. Той залага такива въпроси като теоретическо оправдаване на аскетизма, интуицията, отношението между духовния мир и практическите действия на човека, същността на разкаянието, на страха и надеждата и на техните степени, средствата и условията за тяхното съществуване, за целите на живота на хората, за доброто и злото и отношенията между тях, пътищата за тяхното проявление, за любовта към Бога и т.н.
В своята космогония той приема схващането на неоплатониците за небесните сфери и движението на небесните тела в тези сфери. За да свърже небесните тела със земните, той приема като неоплатониците степени - еманациите, през които силите на Бога слизат. Най-отгоре стои Бог. След него така наречения отвлечен интелект, който не влиза в непосредствен контакт с материалния свят и действа чрез така наречената любов, благодарение на което телата се стремят към достигането на някои от отвлечения интелект. Следващото звено са душите и така наречените небесни ангели, които са в неприкосновение с небесните тела и осъществяват тяхното движение. На свой ред горните души определят душите на земните твари. Това е чисто неоплатоническо схващане.
Материята сама по себе си е пасивна и не е в състоянието да създаде многообразието на света. Това многообразие се създава от формата, която е активната страна на материята. Под форма той разбира дейността на силите, които са свързани с етерното тяло.
В процеса на познанието той приема два метода: познание, добито чрез светлината и познание, добито чрез така наречената мистична способност, която измества разума и действа независимо от него. По такъв начин се достига до най-дълбоката същност на нещата и явленията. Главното си внимание той отправя към втория начин на познание.
Той приема като процес на познанието така нареченото пророческо откровение, което е по-пълно и по-висше от сетивното познание. От друга страна познанието предполага високо морални качества. Преди всичко необходимо е хората да водят благочестив живот. Напълно по подобие на Платон той изисква от хората да странят от световните съблазни, да прекъснат пътя, който свързва душата с долния свят, да напуснат областта на суетата, лъжата, подлостта, да се откажат от почести и богатства и обзети от мисълта за безсмъртието да насочат цялото си внимание към Бога.
До края на XI век философската мисъл в източния халифат постепенно замира, за да се развие след един ден в западния халифат.
